Ясно, че сме НАТО, но като го повтаряме май ставаме по-малко България
От профила на някогашния зам.-министър на защитата Ралица Симеонова
Не имах вяра, че за 20 минути могат да се изговорят толкоз клишета и да се избълват толкоз празни словесни форми. Ще рече човек, че тези хора нямат лична мисъл. Ако чуя още един път „ приказваме в един глас “, мисля, че ще би трябвало да закупувам я нов тв приемник, я нов преносим компютър. Толкова пък да нямат личен глас тези хора, че все би трябвало да пригласят.
И добре, де, ясно е, че ние сме НАТО! Като го повтаряте не ставаме повече „ НАТО “, само че пък ми се коства, че май ставаме по-малко „ България “. Да, страната ни е член на Алианса и по хипотеза би трябвало да е пълноправен участник в процеса на взимане на решения, т.е. индивид в този развой. Струва ми се обаче, че нашето присъединяване при взимането на решения през годините е било основано на следния принцип: повече да се слуша, по-малко да се приказва, а най-добре да се мълчи и извършва. Ние сме НАТО, а за какво се опасяваме да приказваме и да имаме лично мнение?! В този ред на мисли, както и в подтекста на нашия цивилизационен избор, имам въпрос.
Тези полезности, за които говорите, по какъв начин тъкмо да ги консумираме в този момент? Нямам срещу тях, несъмнено, дори доста ми харесват, но могат ли с тях българските жители да напазаруват за фамилиите си, да си платят сметките или пък да ги сготвят някак? Съжалявам, че се постанова да преместя фокуса от фундаменталната значителност на тези полезности до тяхното битово проявяване, само че леко стартирам да се тормозя за физическата екзистенция на българските жители. Не че нещо, само че е време към този момент да операционализираме някак тези висши полезности ”.
Не имах вяра, че за 20 минути могат да се изговорят толкоз клишета и да се избълват толкоз празни словесни форми. Ще рече човек, че тези хора нямат лична мисъл. Ако чуя още един път „ приказваме в един глас “, мисля, че ще би трябвало да закупувам я нов тв приемник, я нов преносим компютър. Толкова пък да нямат личен глас тези хора, че все би трябвало да пригласят.
И добре, де, ясно е, че ние сме НАТО! Като го повтаряте не ставаме повече „ НАТО “, само че пък ми се коства, че май ставаме по-малко „ България “. Да, страната ни е член на Алианса и по хипотеза би трябвало да е пълноправен участник в процеса на взимане на решения, т.е. индивид в този развой. Струва ми се обаче, че нашето присъединяване при взимането на решения през годините е било основано на следния принцип: повече да се слуша, по-малко да се приказва, а най-добре да се мълчи и извършва. Ние сме НАТО, а за какво се опасяваме да приказваме и да имаме лично мнение?! В този ред на мисли, както и в подтекста на нашия цивилизационен избор, имам въпрос.
Тези полезности, за които говорите, по какъв начин тъкмо да ги консумираме в този момент? Нямам срещу тях, несъмнено, дори доста ми харесват, но могат ли с тях българските жители да напазаруват за фамилиите си, да си платят сметките или пък да ги сготвят някак? Съжалявам, че се постанова да преместя фокуса от фундаменталната значителност на тези полезности до тяхното битово проявяване, само че леко стартирам да се тормозя за физическата екзистенция на българските жители. Не че нещо, само че е време към този момент да операционализираме някак тези висши полезности ”.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ